Обвивката е елемент от интериорния дизайн, който се състои от покритието на стените, изработено от дърво. Терминът произлиза от френската дума "bois", която означава дърво. Тази техника има произход, който датира от средновековието, но достига своя връх на популярност по време на ренесанса във франция, а по-късно и в цяла европа. Първоначално боисериите са били използвани за практически, както и за естетически цели, като изолация на студени стени на замъка.
През 17-ти и 18-ти век, по време на периода барок и рококо, wainscoting става изключително изискан с богато украсени интагли и сложни декорации. Тези панели бяха не само декоративни, но и служеха за показване на статута и богатството на собствениците на жилища. Боисериите често са били боядисани, позлатени или гравирани, за да се добавят допълнителни нива на украса.
С навлизането на неокласицизма в края на 18 век, мотивите на boiserie стават по-сдържани и геометрични, отразяващи промените в естетическите вкусове, които предпочитат простотата и класическата елегантност.
През 19 век, по време на готическото възраждане и по-късния викториански период, wainscoting е адаптиран отново в стилове, които имитират или рекултивират средновековни и ренесансови форми, но с ново внимание към детайлите и в крайна сметка изработка.
Днес wainscoting все още се оценява за красотата си и способността си да добавя топлина и характер към интериора. Използва се в най-различни контексти, от луксозни ресторанти до офиси, през частни домове, често като носталгичен призив към класическа изработка или като контрастен елемент в съвременните среди.